Ръководители

Когато Георги Димитров се завръща от Москва в България, след като на референдум от 15 септември 1946 г. страната е обявена за „народна република", възниква въпроса за неговата охрана, въпреки че той пристига със съветска такава. Той се настанява в царската резиденция „Врана" край София, а със сигурността му българска страна е натоварен негов близък съратник още от времето на Септемврийските събития през 1923 г. и бивш политически затворник Рамчо Гемеджиев от Самоков. Началник на личната охрана на Димитров е Лукан Варадинов, който впоследствие се издига до генерал и след смъртта на „вожда" поема и охраната на новия партиен лидер Вълко Червенков.

Димитър Гръбчев (1950-1968)

От 1950 г. ръководител на охранителната структура в Държавна сигурност става ген. Димитър Гръбчев. Той е роден в град Етрополе през 1914 г. Член на БРП (к). Участва в нелегалното комунистическо движение. Арестуван е и лежи в затвора (1933). Преди 9 септември 1944 г. многократно е въдворяван лагери. Партизанин е от Трънски партизански отряд. Съпруга му е партизанката Митка Гръбчева.

След 9 септември 1944 г. е секретар на отделение към МВР, като бързо израства в кариерата. Дългогодишният комендант на мавзолея о. р. полк. Георги Гергов, приятел на ген. Гръбчев разказва:

„Гръбчев създаде УБО по съветски модел. Беше в Москва на шестмесечна школа. Върна се и му повериха този сложен комплекс от дейности. Охранителите бяха в два батальона от по 300 души. Единият бе на 8-ми километър на шосето за Пловдив, а другият – в двореца „Врана". Имаше и една танкова рота с 10 танка Т-55, както и минохвъргачна батарея. Във „Врана" бе разположена и химическа рота, която изследваше чистотата на въздуха, водата и околната среда. Бяха снабдени с апаратура, която пречистваше заразена вода."

Ген. Гръбчев е един от малкото хора, които Живков заварва в Държавна сигурност през 1956 г. и не сменя. Първият секретар на БКП налага строга конфиденциалност по въпросите, свързани с задачите и дейността на това управление в ДС и въвежда практиката те да се обсъждат директно между двамата. Ген. Апостол Колчев, зам.-министър на МВР през 50-те години и първи зам.-министър на МВР през 1961-1962 г., потвърждава това положение:

„Като зам.-министър отговарях за дейността на УБО с началник по това време Димитър Гръбчев, но не всички техни въпроси минаваха през мен. Предвид особената секретност в работата Гръбчев съгласуваше проблемните въпроси пряко с Тодор Живков." През 1968 г. началникът на УБО е издигнат до зам.-председател на КДС.

Димитър Гръбчев е земляк на първия секретар на партията – той е от близкото до Правец Етрополе. Генералът, за който се разказва, че се е превърнал в сянката на Живков, остава на поста цели 18 години, до края на живота си. Умира в резултат на инфаркт през 1968 г. по време на един поход с първия секретар в Стара планина. „Виждал съм Живков два пъти да плаче. Единият беше, когато Иван Башев загина на Витоша. Вторият беше за Гръбчев", разкрива години по-късно бившият зет на Живков Иван Славков.

Илия Кашев (1968-1986)

Човекът, който наследява ген. Гръбчев е личен избор на Тодор Живков – Илия Кашев, който през 1968 г. е с чин полковник, но бързо получава от първия секретар генералски лампази.

Той е роден е през 1922 г. в село Поибрене, Пазарджишко. Започва работа в системата на МВР-ДС, като от самото начало е в УБО.

Ген. Кашев има съдбата да бъде началник на УБО, колкото и предшественика си – 18 години. Известен с това, че никога не си е позволявал почивка и страдащ от диабет. Самоубива на 28 септември 1986 г. в резиденция „Хисар". Смъртта му е обявена на 30 септември, като партийния орган в. „Работническо дело" е съобщено, че Илия Кашев е починал след кратко боледуване. Според някои източници той не издържа на постоянните обвинения и натяквания на Живков, че не е успял да спаси дъщеря му Людмила Живкова, открита мъртва в резиденция „Бояна" през 1981 г.

Георги Милушев (1986-1989)

В залеза на управлението на Тодор Живков за началник на УБО след смъртта на ген. Кашев е назначен далеч по-младия ген. Георги Милушев. Неговата кандидатура е предложена и отстоявана пред Живков от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов, тъй като самият генерален секретар желае УБО да бъде поето от един от зам.-началници на управлението, негов земляк от Правец.

Георги Милушев е роден през 1937 г. в с. Капитан Андреево, Хасковско. Завършва висше образование във ВИИ „Карл Маркс", специалност външна търговия. Кариерата си в МВР започва като служител на Второ управление на ДС, младши-разузнавач на Контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево". Работи още като инструктор в отдел „Организационен" при партийния комитет на БКП в МВР (1977), зам.-началник отдел в Секретариата на МВР (1979), зам.-началник отдел в ЦИОУ-МВР (1979). През 1980 г. е назначен за началник на Окръжно управление на МВР Хасково. През май 1986 г. става зам.-началник на Второ главно управление на МВР.

За началник на УБО е назначен през октомври 1986 г. Преди да поеме поста е изпратен на обучение в школа на КГБ в Москва.

След 10 ноември 1989 г. е сменен без обяснения от новия генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов и изпратен търговски представител във Виетнам.

След промените прави успешен бизнес като собственик на търговската верига „Зора". Почетен член е на Националния съюз „Безопасност и охрана". Още през 1991 г. издава спомени за работата си в УБО, в която описва цялата система на правоимащите, създадена от Тодор Живков, както и неговия сприхав характер и постоянна мнителност за собствената си сигурност.