В системата на Държавна сигурност съществуват два вида сътрудници – щатни и нещатни. Щатните сътрудници са кадровите служители в МВР-ДС. Втората категория, нещатните сътрудници, образува агентурен апарат.
През целия период на своето съществуване при комунизма Държавна сигурност винаги е поставяла агентурния си апарат на първо място сред механизмите за постигане на поставяните й от ръководството на БКП и МВР задачи.
Още през 1947 г., когато Държавна сигурност се води дирекция към Главна дирекция на Народна милиция в МВР са приети специфични изисквания за вербуването на агенти. Определен е начина за проучване на набелязаните лица и вътрешния ред, по който се докладва и разрешава вербуването.
Агентурният апарат – най-важното средство на ДС
Още в първите години след 9 септември 1944 г. при изграждането на агентурната мрежа на комунистическата власт в Държавна сигурност е разрешено ценните агенти да получават парични възнаграждения. Задължително условие е в досието на агента да бъде записвано характера на възнаграждението (пари или друго материално възнаграждение и защо то е давано – за ценно донесение, усърдна работа и др).
Специфичните изисквания за работа са агентите са определяни с инструкции и заповеди на министъра на вътрешните работи. В един от първите документи от този род – „Инструкция по придобиването, възпитанието и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност" от края на 40-те години на ХХ век – се посочва, че „агентурата е основно и решаващо средство на органите на ДС в безпощадната им борба с подривната дейност на разузнаванията на капиталистическите страни, вражеската подмолна дейност и другите антинародни елементи в нашата страна".
Подчертано е, че условие за успешната борба на ДС срещу „враговете на народа" е създаването на надежден и квалифициран надежден апарат".
Още в този начален период е въведена и забраната да не се създава агентура в БКП и нейните институти. Изключение прави оперативната необходимост при агентурното разработване на „трайчокостовисти и троцкисти" да се осъществява вербуването на членове на БКП по специален ред, изискващ разрешение от вишестоящото ръководство на МВР. Иначе на ДС е позволено да придобива агентура от „всички класи и слоеве на нашето общество".
В началото на 50-те години за първи път в устройствените документи на ДС, свързани с агентурата, е направено и разделение между видовете агенти. По това време те се делят на агенти, информатори и резиденти. Впоследствие системата на агентурния апарат е развита и според основните документи на ДС се обособяват класически видове секретни сътрудници.
Основни категории секретни сътрудници
Агентурният апарат на ДС включва няколко вида секретни сътрудници. Според редица строго секретни инструкции, издавани от министрите на вътрешните работи, основните категории секретни сътрудници са:
Към тях в различни години в периода 1944-1989 г. са включвани и други категории като информатор, осведомител, камерен агент. Всички те изпълняват функциите близки или припокриващите се с тези на агента.
Контрол над агентурния апарат
През второто половина на 40-те години на ХХ век е въведено изискването вербуването на агенти от определени среди да се извършва с разрешението на помощник-министъра по линия на дирекция „Държавна сигурност" в Главната дирекция на Народната милиция и от зам.-директорите на ДС. Изискването се отнася за следните кръгове и лица:
Само със санкция на министъра на вътрешните работи се разрешава вербовка на „признали се шпиони и други агенти на разузнаванията на капиталистически страни".
Един от задължителните елементи на вербовката е лицата, които стават сътрудници на ДС да подписват доброволна декларация за това. Самата вербовка се извършва на патриотична основа или на компрометираща основа.
Забраното е на агентурата да се дават оскърбителни псевдоними (обикновено агентите и резидентите получават човешки имена). В устройствените документи на ДС за агентурния апарат се обръща внимание на това, че успехът на работата с агентурата „зависи не само от удачния подбор и умелото извършване на вербовката на агентите, информаторите и резидентите, но и от правилното ръководство, възпитание и инструктаж на агентурата".
Едно от основните изискванията към оперативните работници е те да имат строго делови характер в отношенията с агентурния апарат. „В същото време тия отношения не могат да бъдат сухи, формални, казионни. Оперативните работници трябва да бъдат внимателни и отзивчиви към нуждите на агентурата, като поощряват материално преданите и добре работещи агенти", е записано в едно от най-ранните инструкции на ДС за работа с агентурния апарат.
Партийна критика към ДС заради слаба агентура
През първата половина на 50-те години на ХХ век тогавашният министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков издава серия от строго секретни заповеди, чиято цел е да се постови под строг контрол работата с агентурния апарат в период, в който в НРБ се вихри шпиономания, насадена от първия държавен и партиен ръководител Вълко Червенков, към когото култа към личността му е в апогея си.
В този период ДС е критикувана от висшето партийно ръководство за липсата на надеждна агентура, което от своя страна води и до голямо напрежение в структурите на ДС и приемането на цяла серия от мерки за подобряването на работата са агентурата от ръководството на МВР.
ДС е критикувана за ниското ниво, на което се намира работата с агентурния апарат, за несериозния и формален подход, и за незадоволителното ръководство и възпитание на агентите.
Спусканите от ръководството на МВР мерки се изразяват в преглед на агентурния апарат и с цел „да се съкрати и очисти от всякакви предатели, двойници и негодни сътрудници".
В този период е възприето извършването на системни проверки за истинността на агентурните донесения. Едно от указанията е „да се предупреди агентурата, а така също и оперативния състав да не допускат ненужно обобщаване и украсяване на фактите, изисквайки в донесението да се излагат само истински данни и по възможност дословни изказвания".
Промени в работата на ДС с агентурния апарат при Тодор Живков
ДС е подложена на критика за работата с агентурния апарат и след Априлския пленум на БКП, когато за първи секретар на Политбюро на ЦК на БКП е утвърден Тодор Живков. В началото на 60-те години тази критика е подновена с нова сила като акцентът е насочен към слабата дейност на ДС в „борбата против разузнавателната дейност на капиталистическите страни, за разкриване на техните враждебни планове и на тяхната разнообразна подривна дейност".
По това време се допуска вербовката на членове на БКП само „по изключение, когато обстановката налага това, след съгласуване с първия секретар на съответния окръжен (градски) комитет на партията". От привлечените към сътрудничество членове на БКП също се изисква да бъде подписана писмена декларация, с която са задължени да пазят в тайна това си сътрудничество. Допуснато е обаче изключението, че при крайна необходимост тези агенти, членове на БКП, могат да уведомяват за агентурната си принадлежност съответния първи партиен секретар и на ЦК на БКП.
Новите изисквания са „вербовката на български граждани да се извършва преди всичко на патриотична основа чрез пряко договаряне или по метода на постепенното привличане. Вербовката на основата на компрометиращи материали на български граждани да става по изключение при доказана необходимост".
Определен е и нов ред за утвърждаване на определени разработки от страна на министъра и неговите наместници, от началниците на управления в ДС, от окръжните началници на МВР и началниците на самостоятелни отдели в ДС, както и от началниците на отдели в ДС.
Сред едно от новите изисквания в работата с агентурата е „настойчиво, системно и търпеливо да се повишава идейно-политическото и оперативно възпитание на агентите, с оглед органите на ДС да работят само с честна, предана и способна агентура".
След опита за военен преврат срещу Тодор Живков през пролетта на 1965 г. от групата на Иван Тодоров – Горуня, с решение на Политбюро на ЦК на БКП е премахнато изричното дотогава условие при вербовка на членове на БКП това да става с разрешение на съответните партийни органи. При разкриването на заговора Живков разбира, че основната опасност за управлението му идва от средите на БКП, несъгласни с политиката му. Той бързо променя тази забрана, като дава картбланш на ДС да вербува партийни членове без изключения, на общо основание, „както всички останали граждани".
Търсене на „качествено нов растеж" на агентурната работа през 80-те години
Ефективността и правилата за работа с агентурата в Държавна сигурност са изведени от ръководството на МВР като основни проблеми през 80-те години на ХХ век. През 1988 г. отдел „Инспекторат" на МВР е натоварен от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов с мащабно изследване на агентурната работа в Държавна сигурност във всички териториални поделения на министерството. Проучването установява реалното състояние с агентурата – слабости, недостатъци нерешени проблеми и сериозно изместване на критериите при оценка на обективните и субективни възможности на агентурния апарат.
Основната цел на секретното проучване на агентурната работа на ДС е да се установи реалното състояние по този въпрос, както и „пътищата и насоките за качествено нов растеж в агентурната работа на оперативния и ръководен състав по вербуването, ръководството, възпитанието, обучението на агентурата", а също така и проверка на действащите и изключените агенти и резиденти.
Профил на агентурата по възраст
Проучването прави следната категоризация на агентурния апарат по възрастова граница:
В изложените пред министъра изводи се посочва, че „очевидно е подценяването на агентурната дейност сред младежката възрастова група до 30 години", като този извод не отчита факта, че „през последните 2-3 години, вследствие указанията на ръководството на МВР, значително е увеличен темпът на вербуване на млада и перспективна агентура".
Неефективност на агентурния апарат
Констатирано е, че значителна част от агентурата (между 45 и 65%) е изучавана „едностранчиво и незадълбочено". Около половината от агентурата е изучена около 7% с технически средства.
Посочено е, че за 1986 г. само 23% от агентурата е използвана ефективно. Направеният извод е, че „две трети от агентурния апарат не работи ефективно и се използва за събиране на обща и не особено значима в оперативно отношение информация". Основната маса от агентурата е срещана по-малко от заповяданите 1-2 пъти месечно (за 1983 г. – 80% от агентурата, за 1984 г. – 78%, за 1985 г. – 76%).
Повече от една четвърт от агентурата въобще не е получавана информация със значима оперативна стойност. Две трети от агентурата дава сведения от такъв характер веднъж на четири месеца.
Материални стимули за агентурния апарат
Строго секретното изследване от края на 80-те години на инспектората в МВР установява, че две трети от агентурата не се стимулира материално. Със суми до 50 лв. годишно са възнаграждавани 18,6%; до 150 лв. – 8,9%; до 300 лв. – 1,8%; над 450 лв. – 0,5%. Умерено възнаграждение на агентурата – 41,3% с до 150 лв. годишно – се среща най-често при добре работещите агенти. Въпросът с паричните стимули за агентурата е свързан с подхода при вербуването на агенти. В документа е отбелязано, че след „възродителния процес" той е придобил „ново звучене".
В същото време е посочено, че около една трета от ръководителите на агентурни групи (резидентите) получават по 130 лв. и повече месечно и не отчитат съществени оперативни резултати.
Численост на секретните сътрудници
Липсва точна статистика за общия брой на секретните сътрудници на Държавна сигурност за 45-годишното управление на БКП. При дебатите около приемането на първия закон за досиетата (1997) се твърди, че сътрудническият апарат на ДС за този период е около 250 000 души.
В някои от малкото изследвания по темата се твърди, че секретни сътрудници на ДС към 1952 г. са 55 000 души, към 1972 г. – 131 000 и към 1989 г. – 129 460 души.
Тези цифри обаче не намират потвърждение в отчета и статистиката, водени от самостоятелния отдел 03 „Архив" на ДС. Данните от него показват, че към 1979 г. общият брой на секретните сътрудници – агенти, резиденти, съдържатели на явочни и конспиративни квартири – възлиза на 25 410 души. През 1983 г. техният брой е 30 185 души, а през 1986 г. – 36 533 души.
Отделно от секретните сътрудници Държавна сигурност води и използва друга специфична категория – т. нар. доверени лица (ДЛ). При тях, за разлика от основните категории секретни сътрудници, не се взима декларация за сътрудничество и голяма част от доверените лица не се водят на отчет. Според статистическите данни на самостоятелния отдел 03 „Архив" на МВР-ДС към юни 1986 г. доверените лица възлизат на 24 611 души.
Целите и задачите, възлагани на секретните сътрудници и доверените лица, както и какви хора могат да бъдат привличани за подобно сътрудничество, се съдържат в строго секретните инструкции, утвърждавани от министрите на вътрешните работи в периода 1944-1989 г.
Един от първите такива документи е строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност" от 1950 г.
През следващите три десетилетия категориите секретни сътрудници претърпяват еволюция. Последният документ, с който е утвърден техния статут, е строго секретна от особена важност заповед №І-30 за „Придобиването и използването на секретни сътрудници и доверени лица" от 30 май 1989 г. на министъра на вътрешните работи ген. Георги Танев.
 |
 |