Преторианската гвардия на Живков
Разрастването на УБО и придобиването му на статут на супер управление в системата на ДС се случва през 1962 г., когато първият секретар на БКП Тодор Живков овладява и поста министър-председател. Със специално решение Политбюро, оглавявано от Живков, УБО преминава с целия си щат и личен състав на централно ръководство и контрол към Министерския съвет. Едновременно с това УБО не скъсва изцяло с МВР-ДС, тъй като по въпросите на охраната то се ръководи от министерството на вътрешните работи.
В цялата секретна структура на Държавна сигурност при Тодор Живков УБО заема специално място. И най-малките въпроси, свързани с него останат десетилетия наред забранена територия. В нея не са допуснати да се бъркат дори такива ключови фигури в ДС, ползващи се с Живковото доверие, като преданите му генерали Мирчо Спасов и Григор Шопов.
През годините то дотолкова се разраства, че надминава всички останали управления в ДС. „УБО беше супер управление, с което не бихме могли дори да се сравняваме нито с положение, нито по задачи, а също по-малко по щат", прави паралел с Шесто управление на ДС неговият началник ген. Антон Мусаков.
Държава в държавата
Самият Живков ще възкликне в едно от признанията си, след като вече не е на власт: „УБО беше цяла империя, държава в държавата."
Властта, съсредоточена в него, може да бъде обяснена от двете основни задачи, които управлението изпълнява. Първата е охраната на самия Живков и на целия висш партиен и държавен ешалон. И втората – пълно осигуряване и обслужване на нуждите на комунистическия елит, като се започне от специалната храна и жилищата и се мине през обзавеждането, поддръжката, помощния персонал, изплащането на безотчетни средства, до ползването на ловни резервати и резиденции за почивки.
Не е случайно, че Тодор Живков сам избира да е главен разпоредител с централното охранително управление, отговарящо за персоналната сигурност на висшия партиен елит, както и да е основен разпределител на благата на върха на комунистическата номенклатурна пирамида. От една страна той превръща УБО в собствена преторианска гвардия, която е допълнителен гарант за личната му сигурност и власт, а заедно с това и източник на важна информация за ставащото във висшия партиен апарат, и средство за контрола му. От друга страна сам ръководи системата за битови и финансови привилегии на новата каста, като чрез този своеобразен механизъм купува лоялност или отнема специалните атрибути за правоимащи на онези ръководни партийни кадри, които се отклоняват от неговата линия, провинили са се в нещо или просто са загубили доверието му.
Кръгът на кастата, чийто нужди УБО задоволява, е очертан от самия Живков в редица секретни решения на Политбюро, в които членовете на кастата са определени като „правоимащи". Всичко, свързано с нея е засекретено и скрито от погледа, както на обикновените българи, така и редовите партийни членове. Основната причина именно УБО да бъде натоварено с обслужването й е, защото идеята и практиката с правоимащите по никакъв начин не кореспондира с комунистическия идеал, нито с обещаната илюзия за равенство, с която комунистическата партия идва на власт.
Чрез УБО Живков държи ключовете за охраната и привилегиите в собствените си ръце, защото въпреки неприсъщата за един държавен ръководител функции той напълно съзнателно приема не само да има личен контрол върху УБО, но и играе ролята на негов кадровик и пряк ръководител.
„УБО беше от специалните ведомства, които бяха подчинени лично и непосредствено на Тодор Живков. Като председател на Министерския съвет УБО не ми е било подчинено в никаква степен", признава Гриша Филипов, министър-председател в периода 1981-1986 г. и член на Политбюро от 1972 г.
Бившият премиер Георги Атанасов в периода 1986-1990 г. потвърждава това положение: „Докато съм бил министър-председател освен, че не съм се занимавал с въпросите на УБО, практически на мое подчинение не са били нито министъра на вътрешните работи, нито на външните, нито министъра на народната отбрана. Тези три министерства се ръководеха с личното и непосредствено участие на Тодор Живков."
Последният началник на УБО ген. Георги Милушев е достатъчно точен и лаконичен: „На практика не аз, а Тодор Живков бе истинския кадровик на УБО и неговият пряк ръководител."
Следвайки първия секретар
В годините след 1962 г. УБО без изключение следва Живков навсякъде в държавната институционална йерархия, независимо от постовете, които заема. Когато през 1971 г. той е избран за председател на Държавния съвет, УБО автоматично минава на подчинение към новата държавна институция, създадена с Живковата конституция.
Същото положение се запазва, когато Секретариатът на ЦК утвърждава нов устройствен документ за УБО под №591 от 6 август 1987 г.. В него е възприета постановката, че „УБО се ръководи от решенията на Политбюро, на Секретариата на ЦК и от личните указания на генералния секретар на ЦК и председател на Държавния съвет". Частта за подчинеността на личните указания на генералния секретар е прибавена по предложение на члена на Политбюро Милко Балев, бивш началник на кабинета на Живков. „Реално само Тодор Живков се занимаваше с проблемите на управлението. Така, макар и във видоизменена форма, се запазва едноличното ръководство на УБО от Живков", спомня си началника на управлението по това време ген. Георги Милушев.
Като специално управление, тясно свързано с Живков и системата на правоимащите УБО има отделен бюджет. Този въпрос не е от правомощието дори за ранга на вътрешния министър. Бившият председател на БНБ Васил Коларов посочва: „УБО винаги е било на държавно финансиране. В бюджета винаги някъде е имало записано на един ред „текуща издръжка на УБО" и „капитални вложения на УБО", всичко е било в рамките на тези две пера". А какъв е бил размера на средствата, които държавата е наливала в специалното управление посочва последният началник на УБО ген. Георги Милушев: „Когато постъпих на работа в УБО (1986 г., бел. а.) бюджетът беше около 92 млн. лева. За последната 1989 г. беше 78 млн. лева. Приходите от стопанска дейност са около 3 млн. лева, останалите са от бюджета."
Личната охрана на Живков и партийния елит
УБО осигурява лична и физическа охрана на членовете на Политбюро, на председателя на Народното събрание, на секретаря на БЗНС, на председателя на Министерския съвет, министрите, както и на чуждестранни делегации. На първо обаче стои осигуряването на охраната на генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет. „Системата за охрана на Тодор Живков бе строга и проигравана по всички правила. Числеността на личната му охрана не надвишаваше 3-4 души", посочва началникът на УБО ген. Георги Милушев.
Всяко пътуване на Живков е строго съгласувано с МВР. Бившият министър на вътрешните работи Димитър Стоянов обяснява в какво се е състояла координацията между УБО и МВР за осигуряване на спокойствието на първия човек в държавата. Преди всяко негово пътуването вътре и извън страната се разработва оперативен план по дадените мероприятия. В него точно се отразяват задълженията на оперативните отдели на УБО, на окръжните и общинските управления на МВР и съгласуваните действия, които те трябва да извършат съвместно с партийните и държавни органи по пребиваването на Живков.
Подборът и обучението на ръководните кадри в УБО се съгласува с управление „Кадри" на МВР. МВР осигурява само охраната и сигурността на правителствения авиоотряд и правителствения влак. Кога и за какво да се използват е решавал началникът на УБО.
След смъртта на Мара Малеева Живков се премества да живее в резиденция „Банкя". С организацията на пътуването му до ЦК или до Държавния съвет в центъра на София са ангажирани десетки служители на УБО и МВР. За сигурността на първия човек е осигурен специален брониран „Мерцедес". За осигуряването на трасето „Банкя" – София е ангажирана и специална част от военното поделение, разположено срещу „Врана".
Транспортните услуги за правоимащите
Транспортните услуги, които УБО извършва, са толкова много, че автомобилният парк му се състои от четири сектора и една авторемонтна работилница. В първия сектор са автомобилите, обслужващи членовете на Политбюро, секретарите, кандидат-членовете на Политбюро, председателя на Контролната ревизионна комисия и секретаря на БЗНС. „На всеки един от тях бяха на разположение по два автомобила. Тези автомобили в много случаи се използваха и от членовете на семействата им. Не зная има ли нормативен документ за това, но в СССР например такава практика не съществува", обяснява ген. Бончо Бончев, зам.-началник на УБО в периода 1981-1990 г..
Вторият сектор в автопарка на УБО включва колите, обслужващи министрите по списък, утвърден от ЦК. „Тези коли също бяха без лимит, но не се предвиждаше ползването от семействата на министрите", ,посочва Бончев.
Третият сектор е предназначен за гости. В него са включени коли марки „Чайка" и „Волга". Четвъртият сектор включва товарни автомобили и автобуси. Те се използват за изпълнение на поръчки от съответни лица, като разходите са включвали в общата стойност на услугата по ремонт или строителство. В последните години трети и четвърти сектор са обединени.
Обслужване и снабдяване от – до
УБО обезпечава пълното обслужване и снабдяването на членовете на Политбюро, кандидат-членовете, председателя на ЦКРК, секретарите на ЦК, председателя на Държавния съвет, председателят на Народното събрание, председателят на Постоянното присъствие на БЗНС, зам.-председателите на Министерския съвет, Държавния съвет, Народното събрание, висшите ръководители на Държавна сигурност. Управлението строи апартаменти и вили, поддържа изградените обекти. Бюджетът, с който УБО прави всичко това, е държавен. Чрез Пето управление на ДС Живков комунистическата върхушка, оглавявана от него, си осигурява охолен живот, харчейки стотици милиони левове и валута. Само за една година в средата на 80-те години бюджетът на управлението е близо 100 млн. лева.
Началото е поставено през 1956 г., когато с решение на Политбюро, оглавявано вече от Тодор Живков, УБО е натоварено с отговорната задача да се грижи за правоимащите – то е задължено да им осигурява жилища, да ги настанява във вили, да се грижи за прехраната.
Цялата система за задоволяване на управляваща комунистическа каста се развива и с най-малките подробности при управлението на Живков. Генералният секретар на БКП успешно „изгражда" комунизма, макар и в една друга форма, предоставяща всичко на него и на посочваните от него членове на този привилегирован елит.
Главният счетоводител на УБО Георги Георгиев описва параметрите на тази всеобхватна дейност:
„В годините обслужването имаше определена тенденция на нарастване – както на обхвата, така и на обема. Какви бяха основните направления на обслужване: ремонтно-строителни работи по жилища и вили, които правоимащите изграждаха, като се започне от проектирането до предаването на обекта на съответното лице; поддръжката на изградените вече обекти – ремонт, боядисване, преустройства, ВиК. Комунално битови услуги, свързани с поддържане на наличното имущество, закупуването на ново имущество, както от страната, така и от чужбина, направата на мебели по поръчка и друго обзавеждане в работилниците на УБО; извършване на транспортно обслужване с автомобили на УБО, доставка на лични автомобили, както социалистическо производство, така и от капиталистически страни по предварителна заявка, поддържането на тези автомобили, осигуряване на гориво-смазочни материали за тях, авточасти и други.
Осигурявахме хигиенни работнички, камериерки за поддържане на вилите и домовете, перални услуги, химическо чистене, бръснаро-фризьорски услуги, предоставяне на наш жилищен и вилен фонд с обзавеждане за ползване заедно с принадлежащите паркове и градини. Поддържането им също се извършваше от УБО. Извършване на тапицерски услуги, шиене на пердета, обкантяване на килими, пердета и други.
Осигурявахме производство на хранителни продукти – меса и местни произведения, плодове и зеленчуци, произведени по традиционни технологии – с естествена тор, без никакви химикали и с провеждане на системен лабораторен контрол за наличие на вредности. Тези хранителни продукти се осигуряваха в прясно или преработено състояние по желание. Заплащането от правоимащите се извършваше на базата на определените единни държавни цени на дребно, независимо от тяхната себестойност. Разликата между цената на дребно и себестойността за някои продукти е значителна и тя оставаше за сметка на бюджета на управлението. Ежегодно тази дотация възлизаше на 500 000 до 700 000 лева.
Осигурявахме също така почивното дело и санаториалното лечение на правоимащите в почивните домове и резиденции на УБО. Пребиваването в двата балнеосанаториуми в Хисар и Наречен бяха безплатни за правоимащите, а всички разходи се поемаха за сметка на УБО. В Евксиноград почивките се заплащаха 60% от правоимащите, а останалите 40% от УБО. В Евксиноград почиваше само висшия ешалон. Останалите правоимащи, които почиваха в комплекса „Златни пясъци", заплащаха цялата стойност на почивката. На чужденците, гости на ЦК, разходите се поемаха от УБО. Освен това при пътуванията в чужбина на правоимащите УБО се занимаваше с отпускането на средства за командировки и обмяна на валута."
Храната на комунистическия елит
Храната заема специално място в обслужването на комунистическия елит. УБО създава специално производство на определени храни – от плодове и зеленчуци до първокласно месо. В три стопанства на УБО – „Врана", „Евксиноград" и „Кричим" – се произвежда селскостопанска продукция по традиционни технологии да задоволява потребностите на правоимащите, както и провежданите мероприятия с делегации и чуждестранни гости.
„Храната се осигуряваше или от стола в Княжево, или в стол-ресторанта на хотел „Рила", или се разнасяше по домовете. Най-фрапиращ случай с разликата между себестойност и цена беше по отношение на произведените ягоди с стопанство „Врана". Фактическата себестойност на оранжерийните ягоди достигаше над 40 лева за килограм, докато ние ги продавахме съобразно бюлетините на „Булгарплод" за цената на тези плодове, които достигаха до 2 – 2.50 лева за килограм. Подобни аномалии се получаваха с оранжерийните домати и други зеленчуци, с колбасите и с млечните произведения", посочва главният счетоводител на УБО Георги Георгиев.
Специално място в обслужването на правоимащите заема комплекс „Рила", създаден в центъра на столица в близост до основните партийни и правителствени институции. Освен с ограничен достъп той се слави с това, че в него може да бъде намерено всичко онова, за което обикновените българи дори не могат да си представят, докато висят на традиционните за комунизма постоянни опашки в магазините за хранителни или други дефицитни стоки. В „Рила" работят два ресторанта за правоимащите. По указание на Секретариата на ЦК на определена група лица храната се подготвя и доставя по домовете (зам.-министри и министри). Консумацията в столовото хранене за 1988 г. възлиза на около 120 000 лева, а разкритият щанд за продажба на хранителни стоки годишно реализира около 1 млн. – 1,1 млн. лева. Началникът на УБО ген. Милушев дава повече подробности:
„Особените функции на комплекса „Рила" бяха публична тайна поне за София. Хората говореха със завист и негодувание за този малък остров на благоденствието, скрит от погледите на простосмъртните с плътни пердета. Но вероятно и най-жлъчните одумвания не са отгатвали мащаба на предприятието, не са подозирали какъв перфектен готвач и снабдител бе военизираният отряд, наречен УБО."
Генералът дава за пример оборота на комплекс „Рила" през 1988 г. в размер на 1 312 000 лева. От тях в стол-ресторанта е консумирана готова храна за 110 000 лева, т.е. около 8%. Готова храна е разнасяна по домовете – за 150 000, т. е. 11%. Останалите 1 062 000 лева – 81% – се изразходва за продажба на хранителни продукти.
Ето какво е продал столът „Рила" само за седмица (1-9 юни 1989 г.): 911 кг деликатесни колбаси, 604 кг домати, 447 кг краставици, 1435 кг череши, 860 кг ягоди и др. „Тоест той се бе превърнал в специален снабдител на този привилегирован контингент. Тези, които благоволяваха да дойдат „на крак" в ресторанта, бяха много по-малко от другите, на които УБО всекидневно зареждаше канчетата и ги разнасяше по домовете. Специални коли, поддръжката им, заплатите на шофьорите, горивото и т. н. Бяха за сметка на управлението. Върху цената на храната не се правеше никаква надценка. Особено възмутително бе, че повечето от „транспортните клиенти" бяха млади семейства на „правоимащите". Продуктите, разбира се бяха първокласни: деликатесни колбаси, хубаво месо, ранни краставици и домати, първите ягоди, грозде и праскови... А цените – като във всеки магазин", заключава генералът.
Той обаче уточнява:
„Задължение на УБО бе да храни, снабдява и обслужва не друг, а висшия ешалон, т. е. двадесетина души. Но на практика на яслата на специалното снабдяване беше целият номенклатурен апарат на ЦК на БКП, Държавния съвет, Министерският съвет с техните семейства и доста други, за които имаше специално разрешение на ЦК. Нека никой не се заблуждава, че „най-правоимащите" ползваха услугите на комплекса „Рила". За тях бе създаден отделен стол и снабдяване в комплекса на „Панорамен път". Там всичко преминаваше през предварителен лабораторен анализ."
В комплекса „Рила" е изграден и специален магазин за западни промишлени и битови стоки и дрехи, достъп до който е „свит" за най-правоимащите. Право да влизат в него е ограничен до около 60 души, но не липсват и изключения. Сред тях са лица, които изобщо не попадат в категорията на правоимащите, според решението на Политбюро. Такива са племенничките на Тодор Живков Христина и Яна Маркови други негови роднини.
Стоки във валута
Правоимащите от комунистическата върхушка имат и привилегията да закупуват западни стоки в комплекс „Рила". Заплащането и на тези услуги, извършвани от УБО се извършва чрез т. нар. лични партиди, водени в управлението.
Личните партиди са счетоводен израз на направени разходи, които следваше да бъдат заплатени на УБО от правоимащи лица. Правоимащите се определят, както с основния нормативен документ за работа на УБО, така и с отделни решения на Секретариата и Политбюро, а също и с устни и писмени разпореждания на началника на УБО. Независимо от това дали е разрешено с нормативен документ или не, само началникът на УБО може да разпореди откриването на лична партида.
Каквито разходи през месеца са направили съответните правоимащи лица от обектите на УБО, в края на месеца им се изготвя подробна сметка за размера на задълженията към управлението с приложените към нея фактури и други разходни документи. Всички сметки на правоимащите лица задължително се представят на началника на УБО за утвърждаване и едва след това се носят на правоимащите.
Ген. Милушев обяснява:
„Личната партида се състои от две части. В първата се отнасят средствата, изразходвани за прехрана, получената готова или приготвена храна в комплексите „Княжево" и „Рила", както и за получени продукти от двата обекта. Във втората част на личната партида се отнасяха общите разходите, извършени от правоимащите, покупки, ремонт, строителство, както за тях, така и за членовете на семействата им. В края на всеки месец се правеше равносметка по партидите и с писмо се съобщаваше на лицата какви суми дължат. Писмата до членовете на Политбюро се подписваха от мен, а за другите от главния счетоводител."
Безплатно пътуване с държавните самолети
Правоимащите и техните фамилии и антураж се възползват от лукса по времето на Живков да ползват безплатно услугите на авиоотряд 28. Така е обозначавано специализираното звено към БГА „Балкан", състоящо се от самолетите ТУ-154 М, ТУ-154, 4 самолета „ЯК" и два вертолета МИ-8. Предназначението му е да обслужва най-отговорните партийни и държавни ръководители в страната и зад граница. През 1987 началникът на УБО предлага Политбюро да вземе решение за ограничаване на неоправданото ползване на авиоотряда.
„Извършени са стотици екскурзионни пътувания до Париж, Мадрид, Люксембург и други страни. Най-разточително се ползваше тази скъпоструваща на държавата техника", обяснява ген. Милушев. Тази екстра значително надхвърля кръга на правоимащите. Наред с тях вътрешните полети на самолетите на авиоотряда години наред са ползвани от служители от апарата на ЦК, Държавния съвет, служители на ДС. На практика всички тези лица безплатно са ползвали услугите на специализираното авиозвено. Хеликоптерите пък са ползвани също безплатно при ловуванията на правоимащите.
Западни коли по заявка в УБО
Едно от най-престижните привилегии на правоимащите е възможността да си закупят не традиционните за социалистическа България съветски ЗАЗ, „Москвич" или „Лада" и то след чакане с години, а западни автомобили по заявка. Разбира се, не друг, а точно УБО е натоварено с тази „отговорна" задача. Снабдяването основно се извършва по два начина. Първият е закупуването на западните автомобили, изложени на Пловдивския панаир. ВТО „Балканкар" ги купува във валута, а на УБО се фактурират в лева. След това тези автомобили се продават на съответните лица по цената, която УБО е заплатило за тях. Вторият начин е чрез внос от външнотърговски организации по предварителна заявка за марка, модел и бройки. В един случай е извършена и пряка доставка на автомобил от УБО, разбира се той е предназначен за внучката на Живков – Евгения Живкова.
Правото на правоимащия да получи западен автомобил обаче не е току дадена привилегия. Въпреки очертаният кръг Живков отново е онази фигура, която казва своето последно „да". Той благославя молбите на отделните членове на Политбюро или ЦК за получаването на западни автомобили. Няма случай, в който някой от правоимащите да са пристъпили към този въпрос без неговото съгласие. През 80-те години тази привилегия заема застрашителни размери, особено много с желанието на правоимащите да задоволят разглезените си деца.
Пари за кастата... под масата
Тодор Живков не само е основен двигател в създаването на порочната система, чрез която определени блага се ползват единствено от комунистическата върхушка. Той е неин върховен архитект. С идването му на власт се поставя началото на един таен механизъм на финансиране на партийния елит. През 1958 г., само две години след като той е оглавил БКП, с решение на Секретариата на ЦК „Б"-12 се създава безотчетен фонд на правоимащите. Това е формалното решение, с което на практика оттам насетне, всяка календарна година на първия секретар на ЦК се отпуска сумата от 20 000 лева, а на секретарите по 5000 лева. С годините тези суми значително се повишават.
Възприетият таен почин е циничен и крайно омерзителен на фона на тежкото положение по това време на населението в страната. Решението за раздаване на тези огромни средства е прието само от членовете на Политбюро Тодор Живков, Димитър Ганев, Боян Българанов и Антон Югов. Смисълът му е толкова секретен, че в последвалите правителствени постановления точно тези значителни финансови привилегиите не са посочени. Така в продължение на повече от три десетилетия висшето партийно ръководство на БКП начело с Тодор Живков си раздава значителни суми под масата. За храна. Живков само пестеливо казва, че „това са така наречените „персонални" пари, които се даваха на членове на Политбюро."
Секретният характер на тази операция обуславя и изборът на лицето, което физически извършва предоставянето на хилядите левове всяка година – това е началникът на УБО. Когато през есента на 1986 г. след самоубийството на ген. Илия Кашев ген. Георги Милушев оглавява УБО, той е посветен в една от най-големите тайни на Живковото управление, не заради нещо друго, а просто защото постът му изисква той да продължи „традицията". Ето как разбира за нея:
„Десет дни след като започнах работа бях извикан от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, който ми даде две тетрадки и каза да ги прибера. Взех ги и ги прегледах. В тях бяха отразени партиди на всеки един от правоимащите лица. Вписваха се имената на лицето, годината и сумата, която е получавало. Така например на генералния секретар съгласно решение Б-13 от 1981 г. му се изплащаше размера на ползваната от него и семейството му храна. На членовете на Политбюро се изплащаха по 14 400 лева на година, еднократно, в началото на годината, на кандидат-членовете на Политбюро по 7200 лева и на секретаря на БЗНС по 7200 лева, на секретарите на ЦК и председателя на КРК по 6000 лева."
Тетрадки са иззети от секретната каса на ген. Кашев след смъртта му. Това правят министърът Димитър Стоянов и заместника му Григор Шопов, като уведомяват секретаря на УБО Чавдар Томов, че по нареждане на Живков трябва да отворят касата и да вземат съответните документи. Те са направили това и са иззели документи, които са счели за необходимо без никой друг да разбере какво е съдържанието им. От съдържанието на тетрадките става ясно, че ген. Кашев е записвал собственоръчно раздаваните суми срещу всяко име със завоалирания израз „по сметка №336 – получени материали".
Генералният секретар на БКП заповядва на новия началник на УБО да заличи тетрадките. „Живков ми нареди: „Тетрадките да се унищожат!", спомня си ген. Милушев. Той обаче се консултира с вътрешния министър Димитър Стоянов, който му казва: „По-добре ги задръж и ги пази!" Така е съхранен архива за раздаваните пари на правоимащите в периода 1981-1989 г.
Тайният „ритуал"
За това как точно се е извършвал „ритуала" по плащанията на тези суми разказва ген. Милушев:
„Съгласно решение на Политбюро в началото на всяка година отивах при главния счетоводител и срещу разходен касов ордер получавах общия размер на сумата, в която се включват и парите за Тодор Живков, толкова, колкото е разходвал за храна за предходната година. След това разпределях сумата на всеки правоимащ, изплащах парите и той се подписваше в неговата партида. Накрая с главния счетоводител изготвяхме писмен протокол, в който отбелязвахме действително изплатените суми и тези за храна на Тодор Живков. Сумата за храна на Живков варираше между 16 000 и 18 000 лева. Протоколът се подписваше от нас двамата и се унищожаваше разходния ордер и така се заверяваше сметката на УБО.
Правеше ми впечатление, че в решението за Живков нямаше фиксирана сума по отношение на него, а с молив беше отбелязана цифрата 15 000 лева. Допускам, че това е ориентировъчна сума за разходите на Живков. Когато разходите я надвишаваха попитах Живков. Той ми каза, че не е определил размера на сумата, но след смъртта на Малеева и Людмила Живкова Политбюро е взело решение да се поемат изцяло разходите по прехраната."
Подробни обяснения дава и началникът на финонсово-счетоводния отдел в УБО Георги Георгиев:
„Още с постъпването ми на работа през 1968 г. аз заварих практиката на част от членовете на висшия ешалон да се дават допълнителни суми от касата на УБО. Този въпрос беше известен само на началниците на управлението, на началника на финансово-счетоводния отдел. Ежегодно в края на януари от касата на УБО се изтегляха суми, които варираха от 220 000 до 240 000 лева, които се поставяха в две дипломатически куфарчета. Тези пари се отнасяха кодирано като разход по бюджета в статия „38 – разходи по разпореждане „р-336". Никакви други обяснения на никого не са давани, нито са отразявани. Сумите се отнасяха до началника на УБО, който подписваше разходния касов ордер и като началник на УБО и като получател на сумата. Това е официалната отчетност във връзка с тези суми. Този въпрос беше строго секретен от особена важност и ми беше казано устно, че изплащането на тези суми е регламентирано с решение „Б-13" на Секретариата на ЦК на БКП."
Резиденциите
При Георги Димитров и Вълко Червенков комунистическата власт използва резиденциите от царско време като „Врана", „Кричим", „Евксиноград". По този показател обаче Тодор Живков води такова „социалистическо" съревнование, че паралелът с предшествениците му е несравним. Първият партиен и държавен дотолкова се увлича по строителството на нови резиденции, че с право някои сравняват това увлечение с мания.
Бумът на резиденции в България започва след 1970 г. Тогава са построени „Бояна", „Банкя", „Перла", „Правец", „Арбанаси", „Златни пясъци" и „Сандански". Вече са съществували резиденциите в Хисаря, Наречен, Боровец и „Лозенец". През 1985 г. започва да се изгражда „Перла 2". В строежите са вложени милиони, включително и валутни средства. Посещаемостта им е слаба. Никой обаче не смее да отиде в „Перла" или „Сандански" – до края те си останаха владения на Живков.
Строителството на резиденция „Перла" започва през 1971 г., на резиденция „Воден" през 1976 г., на резиденция „Банкя" през 1978 г., на резиденция „Сандански" – 1982 г.
Разходите за поддръжка на резиденциите надхвърлят 5,5 – 6 млн. лева годишно. Това са най-големите разхищения, най-щедро даваните „грешни пари". Единствено производствено-стопанските обекти на УБО във „Врана", „Кричим", „Евксиноград" и „Чикерица", както и ловните стопанства са на собствена стопанска сметка. Частично са дотирани само „Врана" и „Мазалат" в Стара планина".
„Тодор Живков фактически се гордееше с това наше „завоевание". Особено обичаше да показва на гостите и чужденците комплекса „Бояна". Те наистина се учудваха от лукса и мащабите му – две огромни сгради, наречени по съветски образец „Дом №1" и „Дом №2", парк надхвърлящ хиляди декара, още седем „особняка" (русизъм) с четири-пет апартамента, басейн, разкошно обзавеждане, първокласно обслужване", посочва началникът на УБО ген. Георги Милушев.
Славчо Михайлов, началник на 03 отдел „Обслужваща дейност" в УБО хвърля повече яснота:
„Съществуват над 20 резиденции, които се ползват от специално определени правоимащи, делегации и гости. В резиденциите се поддържа минимален персонал, който да държи в готовност дома, за да бъде приведен лесно в състояние да посрещне гости. Само по отношение на Тодор Живков съществуваше практика при посещение в конкретна резиденция, с него да заминава цял екип, който да осигури престоя му там. Другите правоимащи следваше сами да осигуряват престоя си. Резиденциите в този брой, в който съществуваха, се ползваха непълноценно. При това положение не зная с оглед на какви съображения се продължаваше строителството на нови резиденции.
Резиденцията в Банкя беше построена като балнеосанаториум. Впоследствие обаче не зная на какво основание тя се ползваше само от Тодор Живков. Не зная дали това ползване е съобразно с изискванията за рентабилност, но при почти всички резиденции не може да се поставя въпроса за рентабилност, защото от тях не са реализирани реални приходи."
Той обяснява и за ползването на държавни вили, чийто ремонт и поддръжка се осъществява от УБО:
„Съществуваха и държавни вили, които са представяни на определени лица да ги ползват временно, съобразено със заеманите от тях партийни и държавни постове. Кръгът на тези правоимащи е определен, но и тук имаше изключения. Така например Любомир Левчев ползваше държавна вила, също и Венко Марковски, Георги Джагаров, Димитър Методиев, Сава Гановски и други. От УБО се построиха вилите за Владимир Живков и за Евгения Живкова, но по техни проекти и за тяхна сметка. Извън това сме участвали в извършването на довършителни работи на строителството на вилите на Димитър Стоянов, Добри Джуров и други."
Цените за обитаване на такива вили са символични. Тодор Живков ги коментира със закъснение:
„За наетите вили от УБО кандидат-членовете на Политбюро и зам.-председателите на Министерския съвет е трябвало да заплащат наем по 12 лева месечно. Виждам, че е имало увлечение в строителството на вили и резиденции. Наистина 12 лева наем за цяла вила е нищо. Цената е от 1962 г. Това е било по тогавашното време, трябвало е да се осъвременява. Но защо не е сторено не мога да обясня. Естествено, членовете на Политбюро и на ЦК са използвали вилите и жилищата безплатно."
Ловните стопанства
Освен мания по резиденциите Живков развива и друга слабост – лова, за които отново грижата е поверена на Пето управление на ДС. Ловните стопанства на УБО са – „Воден", „Искър", „Чекерица", „Перла", „Мазалат", „Карамуш". На пълна самоиздръжка с печалба от дейност са „Воден", „Чекерица" и „Искър", а на бюджетна работят „Мазалат" – около 500 000 лева годишно и „Перла" – около 300 000 лева годишно. Още през 60-те години обособяването им включва преминаването на хиляди хектара от различни горски стопанства под шапката на Министерството на горите и горската промишленост в ръцете на УБО. Така става обособяването на ловните резервати „Воден", „Искър" и „Ири хисар" край Тутракан.
Още през 60-те години УБО създава и поддържа специален склад за ловно оръжие и принадлежности. В него правоимащите лица си закупуват ловно оръжие, патрони и други принадлежности. „В основната си част внасяните оръжия, оптика и други принадлежности бяха внос от капиталистически страни и се продаваха на правоимащите в лева. Останалата част – амунициите и принадлежностите, ловно-рибарски инвентар се използваха за обезпечаване на ловната дейност. В ловните стопанства имахме малки оръжейни складове, където се разпращаше оръжие и амуниции, водени на отчет, което се ползваше от правоимащите на заемна основа, след което се връщаха", посочва главният счетоводител на УБО Георги Георгиев.
Ловните резервати обикновено са запазена територия най-вече за Тодор Живков и ловната му дружинка. Те са често посещавани и от Владимир Живков и компаниите му, както и от най-сериозният конкурент на генералния секретар лова – Пенчо Кубадински. Едва в последните години в УБО успяват да убедят Живков, че е естествено в ловните стопанства да се извършва представителен лов срещу заплащане за чужденци.
След принудителната оставката на Тодор Живков през ноември 1989 г. и последвалата трансформация на Държавна сигурност в нови специални служби щатът на супер управлението УБО е съкратен, а то получа ново име – Национална служба за охрана. По указа, издаден в началото 1990 г. от тогавашния председател на Държавния съвет Петър Младенов тя е на негово подчинение, а впоследствие на подчинение на президента на България. За един немалък период от време нейните ръководители са кадрови служители от бившето УБО.
