Нина Лазарова Михайлова-Геринска

Нина Михайлова-Геринска е депутат от БСП в три последователни парламента в периода 1990-1997 г. (7-ВНС, 36-то и 37-то Народно събрание).

Произход и образование

Произхожда от работническо семейство. Баща й е ятак на партизани, участник в Септемврийските събития през 1923 г. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма (АБПФК). Майка й е член на БКП, пенсионерка по времето, когато постъпва на работа в МВР.

Нина Махайлова-Геринска завършва френска гимназия във Варна през 1961 г. и френска филология в Софийския университет „Климент Охридски" през 1966 г. Започва работа като учител по френски език в гр. Костенец до 1968 г., като е назначена по заместителство. Член е на БКП.

Преводач във ВСШ „Георги Димитров" на МВР

През 1968 г. подава молба да бъде назначена във ВСШ „Георги Димитров" на МВР за преподавател по френски език. Назначена е със звание старши лейтенант.
Работи в катедра „Чужди езици" в школата на МВР.

„Др. Михайлова е с изявени възможности на педагог и възпитател. Има такт и умение за работа с хората. Към обучаващите се отнася с респект, уважение и взискателност, поради което има успехи в преподавателската си дейност", се посочва в една от характеристиките и в школата.

В ПГУ, отдел „Активни мероприятия"

През 1975 г. е преназначена в Първо главно управление на Държавна сигурност, в отдел 08 „Активни мероприятия".

Работи като преводач по френски и старши оперативен работник по отчета. Извършва цялата проучвателна и подготвителна работа в отдел 08 за въвеждане на системата „ВЕГА" (електронна система в ПГУ, въведена в началото на 80-те години, бел. ред.).

В Информационно-аналитичния отдел

През 1984 г. Нина Михайлова-Геринска е предназначена в отдел 06 „Информация" на ПГУ, където се занимава с информационно-аналитична дейност.

От личното й кадрово дело става ясно, че със заповед на началника на ПГУ от януари 1989 г. й е изказана благодарност за „проявено усърдие и постигнати конкретни резултати в информационното и агентурно-оперативно обезпечаване на посещението на Франсоа Митеран в НРБ".

Депутат от БСП

През 1990 г. Нина Михайлова-Геринска е избрана за депутат от БСП в 7-то Велико Народно събрание от 134-ти Ихтимански избирателен район.

В официалната й биография не е посочено, че е щатен служител на ПГУ-ДС, а само, че е преподавател по френски език във Висшия институт „Георги Димитров" и специалист по външнополитическите проблеми към президенството на България. По това време то се оглавява от Петър Младенов, доскорошен генерален секретар на БКП и дългогодишен министър на външните работи при Тодор Живков.

Като народен представител се обявява за плурализъм на мненията, свобода, сигурност и равни права за всеки гражданин, както и за плурализъм на формите на собственост, свобода на човешката предприемчивост.

След като е избрана за депутат си подава неплатен служебен отпуск в Националната разузнавателна служба, приемник на Първо главно управление на ДС до приключването на работата на 7-то Велико Народно събрание. Тя е избрана за народен представител и в следващите два парламента – 36-то Народно събрание (1991-1994) и 37-то Народно събрание (1995-1997). По време на последното БСП управлява със самостоятелен кабинет начело с Жан Виденов и за кратко време доведа страната до тежка икономическа криза, банкови фалити и хиперинфлация, както и до обезценяване на спестяванията на хората. През юли 1992 г., когато е депутат в 36-то Народно събрание, е освободена от длъжност в Националната разузнавателна служба, достигайки чин полковник.