Румен Славейков Сербезов

Румен Серезов, бивш функционер от БКП, дипломат и шеф на „Индустриал М", фирмата с второто по големина кредитно задължение от империята „Мултигруп" на убития Илия Павлов, бизнесмен, свързан с „Токуда Банк" и болница „Токуда" в София.

Произход и образование

Румен Сербезов произхожда прогресивно семейство, определение, давано по време на управлението на БКП. Родителите му са признати за активни борци против фашизма и капитализма. Майка му е сестра на Йорданка Николова – Катя, член на ЦК на БРП (к), партизанка и една от петимата от РМС, убита през юни 1944 г. Баща му е бивш служител на МВР.

Завършва Института за международни отношения в Москва, СССР, през 1963 г. с отличен успех, референт по въпросите на Изтока, стипендиант на МВнР. През 1962-1963 г. е на 5-месечен производствен стаж в Токио. През септември 1963 г. е назначен за инспектор в МВнР. През 1965 г. издържа изпит за аташе и преназначен на същата длъжност.

В полезрението на КДС

Влиза в полезрението на Комитета за държавна сигурност (КДС) в края на 1965 г. във връзка с предстоящото му заминаване в посолството на НРБ в Токио, Япония, като завеждащ пресслужбата и културните връзки.

През декември 1965 г. с него се среща оперативният работник Атанас Атанасов от Първо управление на ДС. Договорено е преди заминаването на Сербезов той да бъде подготвен по линия на разузнаването. „Същият даде съгласието си за сътрудничество с нас. Преди известно време Сербезов беше заедно с наша делегация в Япония, където е успял да създаде интересни връзки", е записано в документа на Първо управление на ДС. През януари 1966 г. му е открито отчетно дело под псевдоним „ХРИСТО".

Платен нещатен работник

През юни 1970 г. е привлечен за нещатен оперативен работник (НОР). Разпоредено е в зависимост от работата му да получава до 30 лв. възнаграждение.

Първо управление на ДС го използва за изучаване на подходящи лица от местни граждани, дипломати, журналисти, хора на науката и изкуството. Едновременно с това да получава политическата информация по интересуващи ни въпроси.

Инструктиран е за създаване на връзки с интересни лица и изучаването им, получаване на информация „на тъмно".

На 10 септември 1971 г. е утвърдено строго секретно предложение за снемане от отчета на НОР Сербезов. Посочено е, че в това си качество дава две информации и че не са му изплащани финансови средства.

Документът изяснява, че през април 1970 г. се е завърнал окончателно в страната. И през 1971 г. е преминал на работа в държавния апарат.

В работното му дело е запазена информация относно „Някои моменти на японско-китайските отношения. Източникът е японец с марксистко-ленински позици. Запазени са и донесение за някои нови моменти от японско-китайските отношения, както и донесение за възможността японският премиер Сато да посети Европа – евентуално СССР и Югославия.

Отново привлечен за НОР

От оповестената от Комисията по досиетата информация става ясно, че със заповед № 20/1 юни 1979 г. Румен Сербезов отново е привлечен за нещатен оперативен работник на Първо главно управление на ДС. В досието му не са запазени материали от този период.

Издигане в партията и държавното управление

В партията се издига като първи секретар на БКП в Хасково. Назначен е за посланик на НРБ в Япония от 1974 г. до 1979 г. От тогава датират и добрите му връзки с представители на японския бизнес.

През 80-те години на ХХ век кариерата му в изпълнителната власт се развива възходящо: министър на суровинните ресурси; министър на леката промишленост (1980-1985); министър на производството и търговията с потребителски стоки; секретар на Стопанския съвет на Министерския съвет; съветник в Министерския съвет.

В средата на 80-те години е председател на Централния кооперативен съюз. Учредител и първи председател на Българо-японския икономически съвет при Българската търговско промишлена палата (1987-1992).

Секретар е на ЦК на БКП. През 1989-1990 г. Сербезов е председател на стопанския отдел на ЦК на БКП. Избран е за депутат в 7-то, 8-то и 9-то Народно събрание преди промените (1976-1990).

Депутат от БСП в 7-то ВНС

През 1990 г. влиза в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) като депутат от БСП от 164-ти Хасковски избирателен район. Секретар на Висшия съвет на БСП. Като депутат се обявява за мирен преход към изграждане на демократична държава, радикална икономическа и законодателна реформа. Многопартийност, самостоятелност на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна.

В „Мултигруп"

В бизнеса влиза като шеф на една от фирмите на „Мултигруп" – „Индустриал М". През 1998 г. от Списъка на кредитните милионери става ясно, че тя е втората по задължения фирма на групировката с дългове от над 1,1 млрд. лв. към Балканбанк.

За този период впоследствие Сербезов е привлечен като обвиняем по две наказателни дела за присвояване, но те завършват без осъдителна присъда.

Създаване на „Токуда Банк"

Румен Сербезов играе ключова роля в структурата на японската икономическа група „Токуда" в България. Той е представител за България на регистрираното през 1998 г. в София дружество „Токушукай" – където е съдружник с равни дялове с д-р Торао Токуда, президент на японската специализирана медицинска корпорация „Токушукай Медикъл Корпорейшън".

„Токуда Банк" е правоприемник на Търговска банка „Кредит Експрес", лицензирана през 1994 г., като през 1998 г. променя името си на „Токуда Кредит Експрес Банк" АД, а през 2002 г. – на "Токуда Банк" АД. През 2005 г. „Токуда" придобива и на обявената в несъстоятелност през 2000 г. „Балканска универсална банка" АД.

Сербезов е председател на Управителния съвет на „Токуда Банк", член на Надзорния съвет, управител на откритата през 2006 г. „Токуда Болница София" АД.

През 2000 г. Румен Сербезов е арестуван и обвинен в престъпление по служба. Прокуратурата го обвинява в превишил служебните си права с цел да набавяне на облага. Тогава той е разследван заедно с шефа на "Токуда Кредит експрес банк" Венцислав Велев и прокуриста Пламен Петров за допуснато нарушение при продажбата на два имота на банката срещу дълг към Агробизнесбанк, от което кредитната институция е ощетена с близо 4 млн. лв. През 2006 г. двамата директори са оправдани, а обвиненията срещу Румен Сербезов – снети.

Обявяване на принадлежността му към ДС

Въпреки, че в досието му има агентурни донесения Румен Сербезов не е обявен като сътрудник от Комисията „Бонев" през 1997 г. За първи път това го прави Комисията по досиетата „Андреев" при проверката на народните представители през 2001 г.