„До настоящия момент Добрев се е изявил като много добре подготвен научен работник. Всички негови научно-изследователски работи се отличават с дълбоката си аналитичност и задълбоченост, активно защитаващи марксистко-ленинските позиции. По характер е много умен, енергичен, делови, скромен и порядъчен", ПГУ , 1974 г.
Чавдар Добрев е професор, литературен критик, театровед, публицист и общественик, народен представител от БСП в 37-то Народно събрание (1995-1997) член на научни комисии във Висшата атестационна комисия.
Произход и образование
Баща му е учител, член на БКП от 1919 г., един от основателните на партийната организация в Несебър. Майка му също е учителка.
Средно образование завършва в Ямбол, следва унгарска филология и журналистика в Будапеща, където завършва през 1956 г. В периода 1958-1959 г. отбива военната си служба в ГУСВ, където е натоварен с редакцията на вестника на строителните войски.
Работи като редактор в издателство „Народна култура", в Студия за документални филми, легационно аташе в Министерството на външните работи до август 1960 г., сред което започва да следва аспирантура.

През 1963 г. завършва аспирантура в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС и му е присвоена научна степен кандидат на изкуствоведските науки. Същата година е назначен за научен сътрудник в Института по изкуствознание при БАН, където се издига до зам.-директор. През 70-те години на ХХ век е и зам.-редактор на сп. „Съвременник". Член е на Съюза на българските писатели. Заема и поста главен драматург на Народния театър и на Сатиричния театър. Впоследствие е директор е бил на Българския културен център в Москва.
Интерес на ПГУ към сръбски професор с американски паспорт
През 1973 г., когато Добрев е работи в Института по изкуствознание при БАН, Първо главно управление (ПГУ) на ДС установява оперативен контакт с Чавдар Добрев чрез отдел 14 „Културно-историческо разузнаване" (КИР). В един от документите по досието му е посочено, че Добрев има връзки с чужденци и се подготвя за ректорат в САЩ, поради което представлява интерес за КИР. Оперативният работник от отдел 14 КИР капитан Цветан Станимиров, зам.-началник отделение, му открива лична разработка под псевдонима „ДИМИТЪР".
КИР проявява интерес към дейността на сръбския професор с американски паспорт Матей Матеич. Той е сръбски енорийски свещеник и професор по славянски език в университета в гр. Колумбус, Охайо, САЩ. През 1970 г. успява да извърши първата голяма изследователска експедиция в светогорския манастир „Хилендар" и по-късно да изложи последващи посещения в обителта да проучи и заснеме над 800 славянски маноскрипти, които излага в Охайския държавен университет и които се превръщат в една от най-големите си колекции на славянски документи по това време. През 1980 г., когато е на посещение в София, ПГУ успява да преснеме по секретен път намиращия се в него богат фотоархив.

Отдел 14 на ПГУ разполага с информация, че през декември 1973 г. предстои посещение в България на Матеич. Чрез Дирекция на авторското право той прави постъпки да покани добър българист да чете курс лекции по българска литература в Колумбийския университет. „Подходящ за тази цел и за подставяне на проф. Матеич е Чавдар Добрев, един от известните наши литературни критици и театроведи", е записано в началните страници на досието на Добрев.
Верен на постулатите на Живков за комунистическото изкуство
В своите статии литературният критик говори за създаването на социалистическа театрална класика. Цитира Живков, който „неведнъж е изтъквал колко е необходимо да се създават от българските творци високи образци на комунистическо изкуство".
Говори за необходимостта всички работници на театралния фронт да се мобилизират, „за да работят съсредоточено, последователно, с комунистическа страст и разум за изкуство, достойно за най-светлата и най-чиста идея на човечеството – комунизма!" Тези, които застъпва в изказването си пред Третия конгрес на Съюза на артистите в България.

„До настоящия момент Добрев се е изявил като много добре подготвен научен работник. Всички негови научно-изследователски работи се отличават с дълбоката си аналитичност и задълбоченост, активно защитаващи марксистко-ленинските позиции. По характер е много умен, енергичен, делови, скромен и порядъчен", се посочва в документи на ПГУ преди той да бъде вербуван.
Желание да изпълнява разузнавателни задачи
„Винаги досега Добрев е подчертавал желанието си да изпълнява разузнавателни задачи", посочва оперативният работник Станимиров през февруари 1974 г. в строго секретния си рапорт за извършена вербовка на Чавдар Добрев. От него става ясно, че той изпълнява задачи на КИР и преди оформянето му като секретен сътрудник на ПГУ. От документа става ясно, че основният повод за вербуването му е възможността да бъде използван като подстава на проф. Матей Матеич.
Задачи при маршрутиране в САЩ
През 1974 г. е маршрутиран до САЩ, като е използвана поканата на проф. Матеич. ПГУ му поставя следните задачи:

По делото няма сведения, че с него е поддържана връзка от резидентурата, както и отчет за изпълнението на поставените задачи. През 1976 г. е командирован в Югославия, когато са му предоставени 1200 динара за изпълнение на задачите на ПГУ, а в следващите години има задгранични командировки в Унгария, Австрия, Италия и Франция.
Чрез „ДИМИТЪР" се изучават оперативните възможности на българските писатели и историци в Австрия.
Донесения за творци, несподелящи партийната политика
Освен за изпълнение на задачи на отдел 14 КИР зад граница Чавдар Добрев е използван за събиране на контраразузнавателна информация за враждебно настроените към партийната политика в областта на изкуството и културата художествено-творчески среди, като е посочено, че там той „има добри възможности".
В досието на Чавдар Добрев се съдържат донесения срещу редица български и чуждестранни творци като писателите Нино Николов и Атанас Славов, както и срещу унгарския преводач и българист Петер Юхас.
В архивните материали се съдържат сведения за използването на писателите Боян Ничев и Никола Инджов от ПГУ чрез секретен сътрудник „ДИМИТЪР". Ничев е уговарян да подготви цялостна разработка по въпроса за състоянието на българистиката в света срещу съответно заплащане. Инджов е използван заради контакта си със Симеон Сакскобургготски, който по това време е в емиграция в Испания. Целта е ПГУ на събира информация за плановете му с българската емиграция и за изнесени културно-исторически ценности.



В работното дело на „ДИМИТЪР", което възлиза 170 листа, се съдържат сведения и от международни срещи на писателите, които по това време се организират в НРБ.
Награден с медал, честен и предан към ДС
През 1980 г. Чавдар Добрев е награден с медал „За заслуги за сигурността и обществения ред" от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.


В досието на Добрев се съдържат и редица документи, които показват, че той е често награждаван от ПГУ с подаръци по различни поводи, включително и под формата на алкохолни напитки. Разузнаването дори му съдейства чрез Пето управление на ДС (Управление за безопасност и охрана) да получи разрешение за риболов в забранени от властта зони, за да си почине от натоварената програма.
Последното донесение на „ДИМИТЪР", запазено в досието му, е от 1985 г.
Прекратяване на работата с „ДИМИТЪР" заради сигнал срещу него
На 8 февруари 1988 г. е утвърдено строго секретно предложение за снемане от оперативен отчет на секретен сътрудник „ДИМИТЪР". „Поради характера на своята строго профилирана специалност СС „ДИМИТЪР" не е в състояние активно да подпомага работата на културно-историческото разузнаване. Напоследък по линия на Шесто управление на ДС е получен някакъв сигнал за поведението на „ДИМИТЪР", който се проверява. Във връзка с изложеното предлагам работата с „ДИМИТЪР" да бъде прекратена, а делото предадено в архив на ПГУ-ДС", е записано в документа.
Причината за сигнала срещу Чавдар Добрев е свързана със семейството му, но поради личния характер Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА се въздържа от излагането на подробности по случая.
Депутат от БСП
След промените е избран за народен представител от БСП в 37-то Народно събрание (1995-1997), когато социалистите управляват самостоятелно чрез кабинета на Жан Виденов и довеждат страната до тежка икономическа криза, крах на банковата система, хиперинфлация и стопяване на спестяванията на населението.