Александър Иванов Маринов

Александър Маринов е социолог, народен представител от БСП в периода 1991-1997 г. в 36-то и 37-то Народно събрание, политически анализатор, председател на Софийската организация на БСП (1991-1996).

В политиката

Влиза в политиката през 1990 г., когато е избран за член на Висшия съвет (ВС) на БСП, а по-късно за член на председателството на ВС. На парламентарните избори през октомври 1991 г. е избран за народен представител от Благоевградски регион. Тогава избран и за председател на Софийската организация на БСП. През юни 1996 г., по време на еднопартийното управление на БСП с кабинета Виденов, след различията с тогавашното ръководство на БСП и парламентарната група, той си подава оставката.

Напуска БСП и малко по-късно основава нова партия Български социално-либерален съюз. Опитва се да я развие и участва с партията на местните избори през 1999 г., но без успех. През 2009 г. на изборите на Европейски парламент е кандидат за евродепутат, като води листата на партия Българска социалдемокрация. Партийната формация печели малко над 14 000 гласа или 0,55% дял от гласоподавателите.

Доцент в Софийския университет и анализатор

След като излиза от политика се отдава на своята професия преди промените като социолог, и става преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски" в катедра „Публична администрация" като доктор по политология и доцент по административни и политически науки. Автор е на няколко книги, посветени на управлението на администрацията, обществените елити и лидерството в страните от преход.

Критик на политиката на БСП и Станишев

Паралелно с това се проявява като политически анализатор и коментатор. Автор е на редица политически анализи и коментари в пресата и електронните медии.

Още след избора на Георги Първанов за президент през 2001 г. коментира, че победата му на президентските избори през есента на същата година е резултат от политически договорки между БСП и ДПС.

Тогава прогнозира, че БСП започва да проявява апетити за власт и е поставено начало на сближаването й с ДПС, прикривано зад „смокиновия лист" на т. нар. социал-либерализъм.

Предвижда, че с учредяването на партията на Симеон Сакскобургготски е поставено началото на края на НДСВ. Заявява, че начинът, по който СДС като млада партия е дошла на власт, е предпоставил и проблема с клиентелизма.

Голяма част от анализите му са насочени към вътрешно-партийните противоречия в БСП, коалиционната й политика, визията й за управление от началото на ХХI век и прогнозира, че това ще доведе до загуба на влияние. Отнася се критично към действията на нейния председател Сергей Станишев, който определя като слаб лидер.

„БСП отново показва удивителна неспособност да се учи от грешките си и да се усъвършенства. Просто кръговете, които управляват БСП на върха и зад тях, смятат, че могат да правят всичко каквото си поискат. И това усещане се пренася в чувство за безнаказаност", коментира той в едно от интервютата си през 2013 г.

Заявява, че позицията на БСП за начина на формирането на кабинета Орешарски, е „лицемерие, интересчийство и непочтеност" към обществото в ситуация на политическа криза.

Александър Маринов посочва още, че Станишев „бута" Пламен Орешарски отпред, но се меси пряко при подбора на имената в кабинета му. „Станишев има друга цел и това е много ясно – той не иска сега да се ангажира с премиерството, защото се опасява, че това правителство ще бъде много рисковано, атакувано и той нищо няма да спечели, ако го беше оглавил. Идеята му е да фокусира силата си върху изборите за европарламент, те са важните за него, а Орешарски ще трябва да вади кестените от огъня", коментира още социологът.

За ДС, криминалния преход и връзките на партиите със силовите групировки

В интервю за в. „24 часа" през септември 2013 г. Александър Маринов твърди, че създателят на ВИС борецът Васил Илиев е убит, защото е искал да се откъсне от създателите му от Държавна сигурност. Двамата се познават още преди 10 ноември 1989 г. по от линия на спорта, тъй като Маринов е състезател по хокей на лед. Коментира влиянието на Държавна сигурност върху прехода, създдаването на групировките и връзките им с политическите партии. Маринов заявява:

„През 1994-1996 г. софийската централа на БСП, на която бях председател, беше на ул. „Леге", а в същата сграда беше офисът на Първа източна международна банка, която се смяташе за банката на СИК. Някои хора от централата на БСП на „Позитано" често прескачаха до офиса на тази банка на „Леге".

Определени хора, които са били свързани с групировките, наистина играят роля в обществено-политическия живот и до днес. Групировките бяха инструмент, създаден съвършено целенасочено и неслучайно от спортисти и бивши служители на силовите ведомства на Държавна сигурност.

Определени центрове влияеха и влияят и в момента върху прехода, който все още не е приключил. Те могат да бъдат идентифицирани не персонално, а най-вече по пътя на парите. Това бяха центровете, които контролираха изнасянето на парите още през 1989 г., след това тези капитали бяха върнати у нас.

Началото бе поставено от БКП и приемника БСП. В този смисъл процесите най-вече са свързани с определени среди и личности в бившата ДС. Много други фигури, които по-късно бяха на власт, също допринесоха за обрастване на властта с криминални структури.

Каквото са правили хора от Държавна сигурност, то по някакъв начин е било контролирано и съгласувано, ако не с някакви официални решения, то поне с могъщи центрове на влияние в партията. Не бих могъл да посоча имена, но логиката е ясна – беше очертана една стратегия за приватизация и трансформиране на старото общество в ново през призмата на строго определени интереси. В първия период на това превръщане беше използван инструментът на несигурността и зависимостта.

Разделение ВИС към „сините", пък СИК към „червените" е много условно. След като тяхното формиране напредна и се превърнаха в бизнес империи, те също започнаха да разсъждават прагматично. Сега те се интересуват кой е на власт и от всички, които биха могли да дойдат на власт. От тази гледна точка хората от тези групировки са помагали под една или друга форма на всички партии, управлявали през прехода. Няма никакво съмнение по въпроса. Известно е, че част от ръководството на СИК имаха лични контакти с част от ръководството на БСП. Бизнесът на ВИС пък много силно дръпна напред в София по времето, когато кмет на София стана Стефан Софиянски.

Навсякъде държавата се явява като някакъв инструмент за обогатяване, за натиск срещу конкурентите, за изместване или отстраняване. Като започнете от съдебната система и свършите с изпълнителната власт и администрацията. След като този модел се доказва като успешен вече 24 години, просто злото се възпроизвежда и се разраства.

Процесът дори и в момента се задълбочава по простата причина, че вече има страшно много свободни мръсни пари. През 90-те години при възхода на групировките нямаше толкова пари. Тогавашните начини за печелене бяха по-ограничени."

Унищожаване на досието "МАЙСТОРА"

Според оповестената през 2007 г. информация от Комисията по досиетата материалите, свързани със съдържателя на конспиративна „МАЙСТОРА”, са унищожени през март 1990 г., каквато е съдбата на почти всички дела на явочни квартири.